Христофор Раданов

Димитър Христов

Иван Киришев

Стоян Пауров

Костадин Генчев

Николай Паскалев

Темелко Иванов

Иван Георгиев

Любомира Манчева

Христина Белева

Руди Вайкерт

Кирстен Меркес

Анита Бибер

Петьо Костадинов

Д-р Светлана Герлинг

Д-р Нино Шлегел

Д-р Владимир Владимиров

Соня Келеведжиева

Вера Воглер

Първото ми впечатление от творчеството на Надежда Брайкова датира приблизително от 1988-1990 година, попадайки на нейно солово изпълнение в дългосвиреща плоча на ансамбъл „Тракия“. Със сигурност след това не съм запомнил името на певицата, но този оригинален и неподражаем стил на пеене не може да бъде пренебрегнат или забравен, от който и да е слушател.
След няколко години чух същия този стил във вече самостоятелен албум. По това време въпросният албум (аудио касета) се разпространяваше нелегално – от ръка на ръка и всеки искаше да притежава копие от него. Всички бяха запалени от новаторското пеене на Надежда Брайкова, но не по-малко и от невероятните „електронни“ аранжименти на Димитър Стоев, по-известен на гилдията като Митко – Чирпана. Това са двама творци – музиканти, създали заедно един шедьовър в българската народна музика. Своеобразна симбиоза между изцяло авторски мелодии, авторски текст и авторски аранжимент. Това даде тласък на българската народна музика към една нова – по-различна посока, към нов начин на пеене, музициране, ако щете и мислене.
Доколкото ми е известно, музиката и текстовете към песните на Надежда са изцяло авторски. Мисля, че тя е една от първите, това е ново и уникално като явление за времето си. Черпи вдъхновение от инструменталната народна музика, това също е уникално и новаторско. И въпреки това, винаги съм възприемал музиката ѝ като музика от народа, а не като авторска. Същото важи и за текстовете на песните. В тях се разказват достоверни случки от битието и житието на хора от народа. В момента всички млади изпълнители се опитват да творят по подобен начин, но малцина успяват да постигнат такова съвършенство.
За първи път лична среща с Надежда имах през юли 2012 година. С удоволствие приех поканата да свиря гъдулка в новата й музикална авторска продукция „Драго ми е” през същата година. Малко след приключване на записите получих втора покана за участие в следващ проект, но този път, освен като изпълнител, имам удоволствието да участвам и като аранжор.
До този момент не бях се докосвал толкова близо до нейната музика, честно казано струваше ми се малко сложна, трудна за интерпретиране и запаметяване. Но, в процеса на работа по песните, започнах да си тананикам и даже ги запях с текст. Оказа се, че всъщност всичко е много простичко и лесно, а най-интересното е, че повече от половината мелодии пасват на моя стил на свирене – все едно са мислени за мен. Красота!
За краткото ми познанство с Надежда Брайкова разбрах, че обича откровено да споделя идеи за работата си и е склонна да приема съвети от колеги, което е много важно за един творец. Тя е доверчив човек, гласува ми пълно доверие, предоставяйки ми възможност сам да избера песен за аранжиране. За което ѝ благодаря. Не скрива забележките си към колегите и ги насърчава да работят повече и повече. Обича да експериментира, да търси съвършенство.
На този етап творчеството ѝ е популярно повече сред музикантските среди. Причината, предполагам, е в това, че албумите ѝ до този момент са издавани в чужбина. На мнение съм, че за в бъдеще това трябва да се промени, за да могат всички почитатели и любители на народните песни в България да се докоснат до песните на Надежда Брайкова.

Пловдив, 25.08.2013
Николай Паскалев, композитор, аранжор и гъдулар


Начало  За мен   Дискография   Книги   Галерия  Новини  Отзиви   Контакти

Copyright © 2013