Христофор Раданов

Димитър Христов

Иван Киришев

Стоян Пауров

Костадин Генчев

Николай Паскалев

Темелко Иванов

Иван Георгиев

Любомира Манчева

Христина Белева

Руди Вайкерт

Кирстен Меркес

Анита Бибер

Петьо Костадинов

Д-р Светлана Герлинг

Д-р Нино Шлегел

Д-р Вл. Владимиров

Соня Келеведжиева

Вера Воглер

ДА РАЗПАЛИШ С ПЕСЕН БЪЛГАРСКИЯ ДУХ

Познавам Надежда Брайкова от времето на младостта, но житейските пътеки ни разделха, за да се пресекат отново в издателство „Обнова” – Сливен преди няколко години. Установих с възхита, че Надежда е здраво свързана  корените български, макар от години да живее в Германия. Очите й, все същите, по младежки грейват, когато заговоря за българския фолклор, за родовия свят, лицето й се одухотворява, когато зазвучат народните български песни, давали живот и сили на дедите ни през вековете, но укрепващи и днес българското самосъзнание.
И ето, с радост държа в ръцете си новия песенен албум на Надя. Като й честитя новия творчески продукт, споделям с нея и с Вас, читателите, слушателите на песните й, моите думи за него.
Не съм фолклорист, нито музикален критик, а писател и ценител на българското слово, обичам всичко, родено от ума и сърцето на народа ни. Съзнавам, че песните и танците са връзката ни с корените, те са онези човешки прояви, които доказват истинската, дълбоко скътана в душата, витална и жезнелюбива духовна природа на нас – българите. Точно този факт ме провокира трепетно да разгърна текстовете на Надежда Брайкова преди да съм чула звученето на песните й. И открих в тях жилавия български дух, чух шепоти на стародавни гласове, „видях” в кратките песенни сюжети гиздави, сръчни българки, хубави като звездите, греещи като слънцето, „видях”  красиви юначни българи, разпалващи сърцето на не една мома – те ме върнаха към спомена за българските народни приказки, към традиции родови и обичаи.
В песните на Надежда пулсира народното сърце, властват неподправени искрени чувства („Драго ми е”). Дискутират проблема за житейския избор („Избрана Станка”, „Искан Гьорги”), а човекът разгръща свободно и волно душата си („Я мо, Калино”, „Непокорна Магда” и др.). Разказът за бита на народа ни – за сватби („Петко Сербезов чорбаджи”) и годежи („Зорлан са Неда годили”), за изгарящата първа обич („Мъка ми е”), за самия живот, за негласния спор  за хубостта на сливенката и ямболката, внушават типичните черти на българката изобщо („Хубава Еленка”, „Бладзе на Неделя”). Песните „разказват” и за трудовата съдба на човека, за битовите му привички и социална орис („Не съм, Недельо, за тебе”), за рода и житейската му философия, за хайдутството като част от историята ни („Гората песен запяла”, „Илия млад ямболия”), за българската нравственост („Кадемлия Георги”). Дискутират проблемите родно-чуждо („Чужда чужденка”), здраве-болест („Кера, мамина отмяна”), вечност-тленност, вяра-неверие.
Интерпретират познато мотиви за майчината грижа и обич, за първото либе, за труда, носещ радост, за виното като спасение, за леността. Обградени са от топлия български хумор („Ставай, Дано”, „Три пинтии”, „Кандил-мъндил дядо и др.”), който извиква усмивка, но те кара и да преосмислиш житейските си ценности.
Текстовете в „Камбанен звън II” на Надежда Брайкова са съжителство на поезия и музика, обединени са от общ ритъм, но и от една любов – любов към родовия свят, която разпалва духа и огъня на българското в сърцата на ценителите на българското народно-песенно творчество.

1 2


Начало  За мен   Дискография   Книги   Галерия  Новини  Отзиви   Контакти

Copyright © 2013